Упадъкът на обучението в клас

Напоследък доста говорим за недостатъците на съвременното училище – изморени деца, неразбрали материала, препускащи през знания, които остават встрани от интересите им, огромен проблем с дисциплината, липса на авторитет на учителя... мога да изброявам много.

Тук ще споделя къде, според мен, се крие най-големият проблем на съвременното образование, а именно – в големите класове.

Преподавам от вече близо двадесет години, работила съм с деца на възраст от 2 до 18 години, с възрастни, с малки групи, с големи групи, индивидуално. Моята задача е била да ги науча на език.

Работа в група с 20+ деца

Какво представлява работата с клас от 20 деца и нагоре?

За да можеш да привлечеш вниманието на тези деца, ти трябва да си на първо място актьор. Да застанеш на сцената и да „изиграеш“ урока си. Само че при 20 деца в клас, все има по няколко, които не те следят – не са си доспали, не са закусили или пък просто темата не им е интересна. Това означава, че за да можеш да проведеш урока си  с останалите, ти просто пренебрегваш тези деца.

На второ място, трябва да играеш ролята на пазач. За да могат да бъдат изпълнени предвидените дейности, трябва да внимаваш никой да не се разсейва или поне да не пречи на останалите. Това означава, че твоето внимание, вместо към преподаването, се насочва към това да следиш поведението на всяко едно дете.

При 20 деца ситуацията винаги е горе-долу такава: има 2-3, които проявяват изключителен интерес, материята им се отдава и са много добри. Има 10-15, които са на средно ниво на интерес и възможности и има 2-3, които тотално не проявяват интерес. Ако вашето дете е екстровертно и обича да се изявява, то вероятно ще е от първите 2-3 и ще може да учи и в група от 50 деца. Ако то е от средната група, ще зависи от личните му качества дали ще успее да научава нещо. Ако обаче то е от тези, които обичат да се „скатават“, голямата група му дава перфектното убежище, а това го дърпа все по-назад и го вкарва в един порочен кръг. То започва да пропуска знания, губейки знания, става все по-неуверено и най-често трансформира неувереността в омраза към предмета, учителя и цялата материя изобщо.

Когато работиш с голяма група, е практически невъзможно да провериш какво всеки един е написал, да чуеш това, което всеки един има да каже, да накараш всеки един да упражни това, което си преподал. Учителят трябва да подбира определени деца за това. Освен, че така не всеки има възможност да практикува, това създава и друг вид проблеми. Преподавателят е човешко същество, а не машина – той не може да следва твърда система кого е питал и кого не. От тук често възниква казусът: „Учителката вдига само Гошко, мен никога“, което демотивира детето да полага усилия. Също така, има случаи, в които за да не се изгуби ритъмът на часа, на учителя е необходимо дете, което да отговори веднага – затова учителят ще вдигне някое от децата, за които е сигурен, че знаят отговора и няма да рискува да изпусне вниманието на останалите, докато чака по-неуверено дете.

Индивидуални уроци

Индивидуалният урок е несъмнено най-доброто обучение, когато се отнася за възрастен и осъзнат човек – човек, който може сам да прецени добре къде са празнотите му, който иска да разговаря и комуникира, да слуша правилна реч и разбира се, който има силно ограничен график и невъзможност да се съобразява с графиците на още няколко души.

При децата не винаги така стои въпросът. Децата обичат да играят. При тях всичко е игра и най-вече, всичко ТРЯБВА да бъде игра, за да могат учат добре. Разбира се, те винаги могат да играят заедно с учителя и това е вариантът, който правим, когато имаме такъв тип урок. Но в повечето случаи обичат да играят с други деца. Обичат да се състезават и се мотивират от това да извличат максимума от себе си.

При децата индивидуалният урок е важен само ако имаме да постигаме специфични цели – да се готвим за конкретен изпит, да помагаме за конкретен проблем в училище. Понякога индивидуален урок е препоръчителен, ако детето по-лесно се разсейва или ако системно му е затвърждавано впечатление, че не може или не се справя.

Уроци в малка група

Това, което ние за дългите години преподаване сме установили като най-успешно, е обучението в малки групи, между 3 и 5 деца. Тук ние можем:
- да следим за всяка една думичка, написана от всяко едно дете;
- да накараме всяко едно дете да повтори фразата, която учим или да измисли своя съответен пример, за да приложи учената граматика;
- да разпределяме децата не само по възраст и ниво, но и по интереси, така че да можем да подбираме конкретни дейности, които ще привлекат интереса им.
- да поддържаме единно ниво, за да няма много напредващи или много изоставащи в групата;
- за децата е достатъчно интересно, защото има с кого да играят и да се състезават;
- ВСЯКО дете напредва;

Цената

Разбира се, всичко в крайна сметка опира до цена. Не можем да си позволим ресурса да сложим до всяко дете отделен учител. Но няма и смисъл. Все пак тук трябва да обърнем внимание, че по-малко време, прекарано по-качествено в крайна сметка излиза по-евтино от повече време, прекарано некачествено. Какъв е резултатът, ако детето стои с часове в досаден час по английски и ще се снишава на последния чин? Тук мисля, че всеки може да отговори сам за себе си. Достатъчно е да се замислим за това, че ролята на учителя в нашето съвремие вече далеч не е такава, каквато е била преди сто години, а училищата ни по нищо не се различават от тогавашните. Когато целта е учителят да „изпее“ една информация на децата, най-евтино е да сложим един "пеещ" пред толкова деца, колкото залата може да побере. Само че никой вече не чака на учителя да му поднесе някакво изключително апокрифно знание. Информацията е достъпна навсякъде, всеки може да стигне до нея, стига да има желанието. Той обаче е необходим, за да ги мотивира, да упражни с тях тази информация, да ги научи да я прилагат. Той е този знаещ партньор, който ще те въведе в тънкостите на нещата и ще те наблюдава и коригира, когато ти започнеш да опитваш сам. И тогава вече за един учител е практически невъзможност да бъде едновременно с повече от 5-6 деца.

Има много начини, системи на обучение. Всеки човек е различен, учи по различен начин. Всяко дете е различно, а и всяко дете се променя много бързо и учителят трябва да адекватно да променя подхода си спрямо възрастта и интересите му. Сигурно има много други успешни практики. Това обаче е практиката, която ние в "Елеазар" използваме и която прилагаме вече повече от десет години, а първите ни ученици са вече студенти в престижни университети в Англия и Америка.

Как да опазиш правата си от хора, които искат да защитават правата ти?

(или наръчник на хората, които не желаят да прибягват до брокерски услуги)

(и с предварително извинение към истинските професионалисти, каквито има и в тази професия)

Да купиш нещо е напълно нормално, ежедневно действие. Да продадеш нещо – също, макар и да се случва малко по-рядко от купуването. Обикновено сделката се случва между двама души, без да е необходимо някой изрично да гарантира правата им по пътя.


Не така обаче стои въпроса с имотите. И е нормално, имотът е нещо с много висока стойност, а когато човек прави сделка за такива пари, иска да бъде сигурен. До тук добре. По принцип не съм противник на брокерската професия. Уважавам хората, които доставят стойност и с удоволствие си плащам за услугата им, когато съм доволна. Сещам се, например, редица пъти съм работила с организатори на ремонтни дейности – плащам по-скъпо, но съм доволна, че аз комуникирам с един човек, който организира работата на работниците за даден ремонт -  спестява ми време, труд, разправии.



Реших обаче, че искам да продам свой имот. Смея да твърдя, че имам известен опит в продажбите, в рекламирането, в достигането на хората, които се интересуват от даден продукт. Имаме известен опит и в пазара на недвижимите имоти, следим движенията му и сме наясно с основните тенденции. Когато направих груба сметка на средната брокерска комисионна, установих, че това ще ми струва около 6 хиляди лева. Както и да го гледаме, не са малко пари. Пък за 6 хиляди лева, честно казано, май си струва да се понапъна.



Подготвихме обявата на имота – със съответните снимки, текст и цена – всяко от тях добре обмислено и преценено - защо точно този изглед, защо точно тази дума и защо точно тази цифра. Публикувахме обявата в Интернет. И започнахме.



Обажданията от брокери заваляха. Млади, стари, убедителни, неубедителни, ориентирани, неориентирани. Разбира се, не отказваме среща с тях, още повече, че в голямата си част те твърдят, че се интересуват от имота „за един клиент“. На място обаче започва голямото убеждаване. Как ние трябва да им дадем комисионна, защото... защото какво?


1. Те ще изготвят презентация на обекта - снимки, точно представяне за клиента. Чудесно, само че ние пък и двамата пусто разбираме както от фотография, така и от изкуството да използваш думите. И някак не мога да приема, че мъглявите снимки, направени с джиесема, фокусирани върху тоалетната или пък петнайсетте удивителни след "южно изложение" ще убедят клиента по-добре, че това е точно неговият имот.

2. Те ще ни рекламират – къде ще ни рекламират?
– ами в сайтовете в Интернет, в които ние вече сме качили нашата обява. Рекламата там струва 36 лв. Някак си не е съвсем оправдано да платиш 6 хил лева, за да те рекламират за 36 лв. Нека да те рекламират за 100 лв, добре, за 200, за 500 – е пак не е опрадвано!
- на техния сайт – по принцип е прекрасно. Само че аз лично не се сещам на мен някога да ми е хрумвало да отворя изрично сайта на дадена агенция, ако търся имот. Обикновено го има така или иначе в общите имотни сайтове.
- ще сложат транспарант на имота с надпис „продава се“ - ами аз и сама от години си изработвам рекламни табели – между 3 и 20 лв ми струва. Някакси пак не ми се връзва да платя 6 хил лева срещу реклама за – станаха общо 56 лв.



3. Ще ни рекламират на други брокери – и понеже другият брокер евентуално държи купувач, аз трябва да им платя на тях комисионната (от 6 хил лева) от страна на продавача, за да имат те интерес да рекламират. А този, другият брокер, с купувача, вероятно е паднал от Марс и не отваря Интернет, за да види моята обява и да знае, че такъв имот се продава и да има един блеснал телефон насреща, на който може да се обади. Ако не го прави, още по-зле за него.



4. Ще защитават интересите ми като продавач, защото брокерът на купувача ще защитава неговите. Дотук добре, теоретично съм съгласна. Само че – кой по-точно мой интерес ще защитят за тези 6 хил лева? Простете, но се сещам за много по-тежки случаи, в които е трябвало адвокат да защитава интересите ми и съм му плащала – да кажем хиляда лева? Какъв ще да е тоз интерес при положение, че пак аз съм човекът насреща, който ще си защитава цената и ще си води преговорите за нея?



5. Ще ми изготвят предварителен договор и другата административна работа. По една случайност имам юридическо образование и макар да не практикувам професията, знанията все толкова ми стигат да си напиша един предварителен договор и да подготвя необходимите документи, за да мога да продам имота си. Но дори и да нямах, един адвокат би ми свършил тази услуга срещу 100-200 лв. Да не говорим, че може да се мине и без това предвид, че нотариусът изготвя финалните документи и казва ясно какво се изисква, за да се стигне до сделка.



И пак, не ме разбирайте погрешно, нямам против да платя определена сума срещу услугата. Но имам против да ми бъде вменявано като задължение да го направя, защото искам да продам имота си. Не съм търсила ничии посреднически услуги, брокерът сам е проявил инициатива да дойде и да види имота, за да го предлага на своите клиенти. 

След това обаче небрежно вади едно „протоколче за оглед“, в което мимоходом е нахвърляно, че ако той ми доведе клиент, аз съм длъжна да му платя съответната комисионна. Пък белким не забележа. Това било, „за да защитава правата ми“.



Има и още нещо, което много бърка в личностните ми разбирания. Проектирането на един имот – цялата архитектурна, конструкторска и свързаните работи – се определя като хонорар на около 3% от стойността му. Брокерската комисионна от купувача е 3%. И още толкова от продавача. Ако успеят да го убедят. 



Оказва се, че огромна част от работата по това да продаваш имота си е всъщност да водиш битка да не бъдеш убеден, че ти е нужен друг човек да защитава правата ти...