Да кърмиш или да не кърмиш - какво предлага българското общество?

Дали случайно или не, раздухването на случая на майката, която ще съди мола, защото е била помолена да напусне при опит да накърми бебето си, постигна най-добър резултат в поставянето на темата за кърменето на дневен ред в българското общество.

За мен не е важно имало ли е стаичка или не, майката дискретно ли е седнала на една пейка или е застанала на вратата на магазина с широко разголена гръд, не е важно дали охраната учтиво я е помолила, или я е изгонила с ритници.

Това, което е важно, е реакцията в обществото, която провокира тази тема. А именно – тотално поляризирани мнения. От едната страна четем и виждаме хора, според които майката кърмачка е една ексхибиционистка, която само съзира възможност в това да покаже гърдите си на обществено място, докато размахва бебето за оправдание. От другата страна, в крайния вариант виждаме хора, които отхвърлят всякакви норми за поведение, скривайки се зад децата си.

Сред многобройните постове във фейсбук по темата, видях картина на Майстора на майка, кърмеща детето си на полето. Защо ли не го е нахранила първо вкъщи, че после да ходи на полето? Прочетох цитат от Елин Пелин, от разказа “Сиромашка радост”, в който младата майка намира подхвърлено бебенце до нейното в каручката, спряна на площада пред кръчмата и в който всички дружно я поощряват да накърми бебенцето там, на центъра на селото. Ясно е, че преди малко повече от 50 години, никой не е смятал кърменето навън за разврат или показ на гърди, при това в едно много по-консервативно общество, в което жените са ходели с дълги поли и дълги ръкави, а не с впити къси панталонки и потничета, от които всички прелести са на показ. Също така обаче става ясно от многобройните коментари, че изминалите 50-60 години са успели да нанесат огромен удар върху това виждане и да променят тотално нагласата на хората.

Аз съм млада майка. Или може би, вече не толкова млада. Преди да родя първото си дете слабо съм се замисляла дали да кърмя или не, или какво представлява кърменето. Отгледана в общество, в което куклите играчки имат шишета с биберони, майките в парка разнасят шишета, а бебетата се оставят на бабите, когато майката иска да излезе някъде, може би и аз съм приела кърменето като показване на гърди. После родих моето дете. Четох, интересувах се и прецених, че за мен е от особена важност да го кърмя и да му осигуря възможно най-пълноценното хранене, защита и комфорт – така, както природата го е измислила. Тогава се сблъсках с трудностите. И разбрах, че всъщност не е никак лесно и че се иска много воля и подкрепа, за да успееш да кърмиш и да се пребориш с цялото това антикърмещо общество, което бързо-бързо те тласка към шишетата с адаптираното мляко.

След отглеждане на две бебета-кърмачета смятам, че успешното кърмене не може да бъде съвместено с понятието режим на хранене на 3 часа. Аз, като възрастен човек не огладнявам в точно определени часове, нито пък стоя гладна, за да чакам да стане точно определен час, че да причинявам това на невръстното си бебе. Отделно, всеки, който се е интересувал поне малко по този въпрос, знае, че производството на кърма се регулира на принципа търсене – предлагане. Бебето периодично увеличава количеството мляко, от което се нуждае и това става като има периоди на засилено търсене. Когато не се съобрази това и не се адаптира периода на кърмене спрямо нуждите му, просто констатираме, че кърмата на бебето “не му стига” и това е началото на края.

Какво общо има това с кърменето на обществени места ли? Общото е, че за да бъде адекватна кърмещата майка на нуждите на бебето си, тя трябва да кърми “на поискване”. Ако кърми “на поискване”, това означава, че тя трябва да е готова да му предложи тогава, когато то поиска. А бебето може да огладнее навън. А може и да не огладнее – може да се изплаши, да му се приспи, да поиска да се гушне в мама.

Майките, с които общувам, познавам основно виртуално, съответно ние сме се събрали покрай общите си разбирания за отглеждане на бебета. Когато обаче се спра в някоя квартална градинка и се заговоря с местните майки, се оказва, че 90% от тях искали да кърмят, но нямали кърма и едва додрапали до 10-15 дена кърмене. Обикновено го споделят с едно такова смущение, сякаш това е някаква срамна тема и сякаш в това време са се развявали по монокини по улиците, а не са стояли кротко вкъщи да кърмят бебенце.

И така живеем в едно общество, в което моралните ценности са повече от забравени. Няма да влизам в подробности за чалгата, голите реклами, порно каналите, циничните филми и предавания в прайм-тайма и гей парадите. На същото това общество обаче, с дълги години се налива съзнанието, че кърменето е нещо срамно. Същото това общество плаче от бедността си, обаче не полага никакви усилия да задържи природния приток на мляко, а лее купища пари по адаптирани млека, за да отхрани децата си. В същото това общество младите жени не бързат да стават майки и да се заточат вкъщи, за да могат да хранят бебето и да го държат далеч от това общество, което ще бъде подразнено от неговия плач.

Лично аз смятам, че обществото има много повече полза от това в него да има доволни и спокойни майки и доволни и спокойни бебета. Майки, които могат да продължат да бъдат пълноценни хора, да излизат и да се срещат с други хора, дори да работят и в същото време да водят спокойно бебетата си със себе си, знаейки че могат да ги успокоят навсякъде и по всяко време при нужда. Бебета, които растат с темпа и по начина, по който им е заложила природата, а не според калъпа на измислен от някого казармен ред.  

Ползите от ранното чуждоезиково обучение

Ползите от ранното чуждоезиково обучение

На коя възраст е подходящо детето да започне да изучава чужд език? Не е ли доста пресилено и амбициозно да учим детето на друг език, преди още да е научило добре майчиния си език? Има ли смисъл да влагаме пари в обучението на детето от ранна детска възраст, при положение, че този език едва ли ще му дотрябва активно в близките 10-15 години? Какво разбира едно две или тригодишно дете от чужд език?

Това са само част от въпросите, които възникват у всеки родител, когато преценява как да организира обучението на детето си. В действителност, децата не намират ученето на чужд език за някакво затруднение или натоварваща дейност. За тях това е част от начина да опознават околния свят, да играят и да се забавляват. Тук ще посочим и някои от ползите от това детето да започне изучаването на чужд език от ранна възраст, около  2-3г.

1. Детето свиква със звученето на чуждия език и произношението му.

Докато все още не е овладяло тънкостите в произношението на родния си език, детето произнася това, което чува и така, както го чува. За разлика от възрастен, който трудно може да разграничи звук от чужд език, който не се покрива с родния му език, при детето този проблем не съществува. За един възрастен е много по-трудно да възпроизведе произношението на native speaker (човек, за когото езикът е майчин), тъй като той вече има оформен начин на изговор и несъзнателно се опитва да го използва, дори когато владее перфектно чуждия език. При детето – колкото по-малко, толкова по-добре – това идва естествено и без затруднения.

2. Детето учи паралелно конструкции на двата езика и свиква да се изразява по характерния начин, а не търси да си превежда буквално.

Всеки език има различни начини на изразяване, на възприемане на света. Преводът между езиците не е буквален, има много ситуации, в които буквалният превод звучи нелепо. За пример мога да дам английското „Take care“ (Пази се), което хората обичайно си казват при сбогуване. В България не е прието да си казваме „Пази се“, освен ако няма някаква изрична опасност, която ни грози. В същото време ние обичайно ще кажем „Хайде чао“, което би било нелепо, ако преведем като „Come on, goodbye”. Децата запомнят много повече ситуационно изрази и фрази, отколкото да си превеждат директно от език на език, което им спестява трудности от този характер.

3. Детето научава езика на игра, без да го възприема като един от поредните досадни часове в училище или пък необходимост за работата му.

Децата в доучилищна възраст (използвам тази дума, а не предучилищна, защото имам предвид не само 5-6 годишните, а и по-малките от тях) все още не са затормозени от училищния живот и възприемат света основно като игра. За тях заниманията по език са забавление – още едно място, където да попеят, порисуват, поиграят. Те не възприемат урока като нещо, което трябва да бъде научено, докато те изпитат и после да бъде забравено. Заучаването на материала става по един много по-естествен и съответно по-качествен начин.

4. Системите за обучение по езиците в голямата си част залагат на осъзнаване на граматиката му, което да прерасне в свободното й използване.

Това често създава доста трудности на децата в училище и при първите им срещи с езика. Обучението от ранна възраст им помага да запаметят определени конструкции, с които по-късно да си обяснят граматиката. Така например, моите ученици, когато са свикнали да питат с фразата „Do you like….?” (Обичаш ли…?) лесно си обясняват наличието на думичката „do”, която иначе остава непреводима. Също така, когато свикнат от малки, че когато говорят за друг човек, казват „My mother likeS”:(Майка ми обичА), граматиката след това им идва не като трудност, а като едно логично обяснение ЗАЩО се казва така.

5. Всеки един език разкрива един нов свят и нов начин на мислене.

Изучаването на чужд език разширява логическото  мислене на децата, общата им култура, обогатява ги като хора. Всеки нов език разкрива нов свят, нова култура, нов начин на мислене и изразяване. Когато детето започне от малко да изучава още един език, то развива своите познавателни способности, интелекта си, запознава се с още един свят, освен този, в който живее.

6. Изучаването на езика може да се комбинира с много други дейности, които спомагат за цялостното физическо и умствено развитие на детето – оцветяване, рязане, лепене, ролеви игри и други.

Всяка една игра, която детето играе, използвайки родния си език, може да играе и използвайки чужд език. Това му помага да развива уменията си за изразяване по няколко начина по естествен начин, докато се забавлява.

7. Детето знае още един език

И – нека не забравяме, че в днешния глобализиран свят децата ни имат достъп до информация от цял свят, контактите им са отворени за общуване с техни връстници от цял свят и в този смисъл могат да използват активно езика от най-ранна детска възраст – за гледане на филмчета, клипчета, игри, за да се запознават със света извън рамките на техния дом и близък кръг на общуване.

http://eleazar.co.uk

Как да помогнем на децата да учат английски у дома?

http://eleazar.co.uk

Ето някои от нашите съвети към родителите, базирани на нашия дългогодишен опит и като преподаватели, и като родители на малки деца.

1. Гледайте филмчета и клипчета на английски език

Използвайте времето, прекарано на компютъра/ пред телевизора, за да гледа детето филмчета и клипчета и да играе игри на английски език. Интернет е пълен с многообразни обучителни ресурси (към някои от тях сме предложили линкове), а за дете, което не живее в средата, видеото от оригиналната среда си остава най-добрият начин то да се пренесе там.

Вероятно детето има любими герои от любими филмчета. Дори и не целия филм, поне клипче от него вероятно може да се намери в youtube.com или в друг сайт за видео споделяне онлайн. За детето ще бъде удоволствие да гледа любимите си герои и ще бъде особено склонно да имитира начина, по който говорят. Не се притеснявайте, че няма да го разбере. Особено в по-малка възраст, децата възприемат изключително по жестове, мимики, интонации, движения и в много по-малка степен по смисъл на думите. Затова пък така наизустяват цели фрази, свързани с дадена ситуация.

2. Разговаряйте с детето на английски език

Говорете на детето на английски език –  провокирайте детето с въпроси на английски език, за да ви отговори то по същия начин, обяснявайте му за случващото се наоколо и предметите наоколо на английски език.

Ако вашите възможности не позволяват това, или не се чувствате уверен в собственото си произношение или знания, винаги може да го „изпитвате“ като го провокирате да се сети за думичката на английски, гледайки дадения предмет. Избягавайте да му я превеждате, просто го питайте какво е това и дали знае как се нарича на английски език.

3. Превеждането от език на език често е трудно за децата

Не карайте малкото дете да ви превежда от един език на друг на друг – това нито е знак за неговите познания по езика, нито непременно му помага. Много често децата до към 5-6 г. възраст трудно осъзнават превеждането и дори и да разбират много добре и двата езика, не могат да се справят с превода. В тази възраст все още паметта е много по-силно асоциативна. Когато видите куче на улицата, по-добре му кажете – Look, this is a dog. Oh, what a big dog! Where’s the dog? , отколкото – „Виж какво куче, как е „куче“ на английски език?“

Ще ви дам един пример с две дечица на възраст около 2, които бяха при мен, едното обучавано по единия, другото – по другия начин. Питаме едното дете „Как се казваш?“ – „Ники“, „Как е „куче“ на английски?“ – „Dog”. Питаме другото дете „Как се казваш?“ – „Боби“, „Как е куче на английски?“, то не отговаря. Изправени пред едно куче обаче Боби грейва, изтичва до кучето и казва „“Dog!”, докато запитан “Where’s the dog?”, Ники не може да реагира. Изводите считам, че са ясни.

4. Занимания, игри и песнички с букви

Никога не е твърде рано за букви. Не спирайте децата от занимания с букви и цифри, само защото ви се струват твърде малки. Има деца, които още преди две годишна възраст проявяват интерес към букви и цифри и няма никаква причина този интерес да бъде възпиран – обикновено и ученето на буквичките е свързано с трупане на нова лексика. Тук, разбира се, трябва да направим уточнението, че далеч не при всички деца е така и този съвет не означава, че трябва да настоявате тригодишното ви дете да се научи да чете на всяка цена. Но всяка запомнена на игра буквичка отваря вратите към един много по-широк свят в бъдеще.

5. Пейте песнички на английски език

Провокирайте детето да пее научените песнички ситуационно. Винаги, когато правите нещо, което може да е свързано с научена от него песничка, го питайте дали може да ви изпее песничка за това. (примерно, песничка за дрехите докато се обличате; за частите на тялото, докато се къпете; за различни играчки, докато играе с тях; за определени храни, докато се храните).

6. Превърнете ученето на английски език в специална игра

Добра идея, която може да работи при вашето дете, е да си обособите място, или време, в което си говорите само на английски. Например, когато седнем на малката масичка, си говорим на английски. Или сутрин, след закуска, си говорим на английски. В най-добрия случай детето има отделен човек (майка, татко, баба, чичо, приятел), който си говори с него само на английски. Това могат да бъдат и някои негови играчки – в ролевите игри те ще говорят само на английски и детето ще трябва да им отговаря така, за да го разберат. Така то ще бъде провокирано по-често да използва своите знания и да ги надгражда.

7. Разграничете езиците

Помагайте на детето да разграничава езиците. Нормално е децата да започнат да използват една дума на един език, друга – на друг. Макар и да са забавни така, хубаво е да ги поправяте, за да могат да направят разграничението между езиците. Когато детето каже „Виж, cat избяга“, реагирайте с него „Oh look, the cat is gone” или „Избяга котето, the cat is gone”.

Какво представлява обучението по английски език?

http://eleazar.co.uk

Изучаването на чужд език се състои най-общо от две части – разговорна употреба и ограмотяване.

Защо разграничаваме тези два елемента?

Защото, колкото и да са свързани те, толкова и представляват различни части от обучението по английски език .

Със сигурност познавате много хора, за които макар и вашият език да е майчин, остават неграмотни да пишат и четат на него. От друга страна, можем да се сетим и за много примери, особено при хората, които на по-късна възраст са започнали да изучават английски език, когато имаме грамотни хора, които четат и пишат, но не могат да говорят.

Защо е важно това разграничение?

Защото в зависимост от особеностите на човек, и най-вече в зависимост от възрастта, е важно да се подходи по различен начин при обучението по английски език за постигане на оптимални резултати.

Малките деца започват да учат английски език на принципа на майчиния език. Те чуват определени думи, свикват с определени словосъчетания (напълно е възможно не винаги да отграничават думите в тях) и започват да ги използват ситуационно. Какво означава това? Означава, че детето може да използва съвсем на място израз, чиито отделни думи не разбира, но вече е успяло да направи връзката, че по този начин се реагира в дадена ситуация. Например, детето може да запомни, че влизайки при доктора, въпроса, който ще му зададат е What’s the matter?, макар и да не разбира съвсем точно значението на думичките. Или, гледайки отдалечаващия се влак, да каже – The train is gone, макар и да си няма понятие от неправилни глаголи и техните форми. Така децата започват да усвояват разговорната употреба на английски език.

При възрастните обаче, този принцип на обучение по английски език често се оказва по-труден за възприемане. Един възрастен човек с логична мисъл, търси да види изписан израза, да отграничи демите в него да разбере начина на образуване на думите, граматиката и логиката, по която се конструира този израз. Това означава, че там е необходимо да се започне с ограмотяване – азбука, начин на четене и изписване на думите, граматика. Това на практика забавя реалното проговаряне, защото изисква човек да се е запознал с цялата граматика на езика, за да може да осъзнае дори елементарни изрази. Отново можем да дадем за пример горното изречение The train is gone, което човек може сам да конструира едва след като е усвоил граматиката на страдателен залог и е научил неправилните глаголи.

Къде възникват основни грешки при объркването на тези два елемента?

Съвременните български деца, докато стигнат до възраст за ограмотяване (6-8 години), благодарение на обучението си в детска градина и на детските филмчета, вече имат един добър запас от думички на английски език и дори и да не употребяват конкретни фрази, то са напълно готови да започнат. В този момент обаче болшинството учебни системи, вместо да надграждат техните говорни умения, изведнъж ги връщат в началото на техните знания, докато започват да ги ограмотяват да четат и пишат на езика. Много родители тогава си казват – детето ми учи английски от детската градина, а сега нищо не знае. Същевременно темпът на усвояване на разговорната употреба се забавя значително. И тук е важно всеки за себе си за постави приоритет – дали ограмотяването ще бъде приоритетно (дали иска детето му да може да прочете, напише и осъзнае всяка думичка, която използва на чуждия език) или разговорната употреба (умението на детето да разбира говор на английски език и да реагира, като разширява все повече речника си, макар и да не може да напише прочете или напише правилно съответните думи).

При възрастните пък често срещаме този проблем, обърнат от другата му страна. Често пъти съм чувала – “Имам един месец до заминаването. Искам да науча елементарни неща, да мога да водя елементарен разговор”. Трябва обаче да знаем, че системите за изучаване на езика, стъпват върху базата на ограмотяването. И за да можем ние да усвоим тези елементарни изрази, които се използват в ежедневието, е необходимо да усвоим цялата основна граматика на езика.

Разбира се, тук трябва да кажем, че истинското владеене на езика се постига чрез комбинацията от двете уменияи във всеки един курс на обучение, ние се стремим към привършването му да сме усвоили както вербалната употреба, така и грамотността.

За да бъде възможно обаче човек да се възползва в максимална степен от знанията си по езика не само след привършване, а и по време на обучението си (което при всяко положение продължава с години), трябва да има ясно поставен приоритет.

Работейки от дълги години с деца, ние смятаме, че в началните класове преходът към ограмотяването трябва да бъде много внимателен и да се положат максимални усилия да бъдат запазени говорните умения на децата и лексиката и граматиката, която използват, да не бъде ограничена до думичките, които могат да прочетат.