Да кърмиш или да не кърмиш - какво предлага българското общество?

Дали случайно или не, раздухването на случая на майката, която ще съди мола, защото е била помолена да напусне при опит да накърми бебето си, постигна най-добър резултат в поставянето на темата за кърменето на дневен ред в българското общество.

За мен не е важно имало ли е стаичка или не, майката дискретно ли е седнала на една пейка или е застанала на вратата на магазина с широко разголена гръд, не е важно дали охраната учтиво я е помолила, или я е изгонила с ритници.

Това, което е важно, е реакцията в обществото, която провокира тази тема. А именно – тотално поляризирани мнения. От едната страна четем и виждаме хора, според които майката кърмачка е една ексхибиционистка, която само съзира възможност в това да покаже гърдите си на обществено място, докато размахва бебето за оправдание. От другата страна, в крайния вариант виждаме хора, които отхвърлят всякакви норми за поведение, скривайки се зад децата си.

Сред многобройните постове във фейсбук по темата, видях картина на Майстора на майка, кърмеща детето си на полето. Защо ли не го е нахранила първо вкъщи, че после да ходи на полето? Прочетох цитат от Елин Пелин, от разказа “Сиромашка радост”, в който младата майка намира подхвърлено бебенце до нейното в каручката, спряна на площада пред кръчмата и в който всички дружно я поощряват да накърми бебенцето там, на центъра на селото. Ясно е, че преди малко повече от 50 години, никой не е смятал кърменето навън за разврат или показ на гърди, при това в едно много по-консервативно общество, в което жените са ходели с дълги поли и дълги ръкави, а не с впити къси панталонки и потничета, от които всички прелести са на показ. Също така обаче става ясно от многобройните коментари, че изминалите 50-60 години са успели да нанесат огромен удар върху това виждане и да променят тотално нагласата на хората.

Аз съм млада майка. Или може би, вече не толкова млада. Преди да родя първото си дете слабо съм се замисляла дали да кърмя или не, или какво представлява кърменето. Отгледана в общество, в което куклите играчки имат шишета с биберони, майките в парка разнасят шишета, а бебетата се оставят на бабите, когато майката иска да излезе някъде, може би и аз съм приела кърменето като показване на гърди. После родих моето дете. Четох, интересувах се и прецених, че за мен е от особена важност да го кърмя и да му осигуря възможно най-пълноценното хранене, защита и комфорт – така, както природата го е измислила. Тогава се сблъсках с трудностите. И разбрах, че всъщност не е никак лесно и че се иска много воля и подкрепа, за да успееш да кърмиш и да се пребориш с цялото това антикърмещо общество, което бързо-бързо те тласка към шишетата с адаптираното мляко.

След отглеждане на две бебета-кърмачета смятам, че успешното кърмене не може да бъде съвместено с понятието режим на хранене на 3 часа. Аз, като възрастен човек не огладнявам в точно определени часове, нито пък стоя гладна, за да чакам да стане точно определен час, че да причинявам това на невръстното си бебе. Отделно, всеки, който се е интересувал поне малко по този въпрос, знае, че производството на кърма се регулира на принципа търсене – предлагане. Бебето периодично увеличава количеството мляко, от което се нуждае и това става като има периоди на засилено търсене. Когато не се съобрази това и не се адаптира периода на кърмене спрямо нуждите му, просто констатираме, че кърмата на бебето “не му стига” и това е началото на края.

Какво общо има това с кърменето на обществени места ли? Общото е, че за да бъде адекватна кърмещата майка на нуждите на бебето си, тя трябва да кърми “на поискване”. Ако кърми “на поискване”, това означава, че тя трябва да е готова да му предложи тогава, когато то поиска. А бебето може да огладнее навън. А може и да не огладнее – може да се изплаши, да му се приспи, да поиска да се гушне в мама.

Майките, с които общувам, познавам основно виртуално, съответно ние сме се събрали покрай общите си разбирания за отглеждане на бебета. Когато обаче се спра в някоя квартална градинка и се заговоря с местните майки, се оказва, че 90% от тях искали да кърмят, но нямали кърма и едва додрапали до 10-15 дена кърмене. Обикновено го споделят с едно такова смущение, сякаш това е някаква срамна тема и сякаш в това време са се развявали по монокини по улиците, а не са стояли кротко вкъщи да кърмят бебенце.

И така живеем в едно общество, в което моралните ценности са повече от забравени. Няма да влизам в подробности за чалгата, голите реклами, порно каналите, циничните филми и предавания в прайм-тайма и гей парадите. На същото това общество обаче, с дълги години се налива съзнанието, че кърменето е нещо срамно. Същото това общество плаче от бедността си, обаче не полага никакви усилия да задържи природния приток на мляко, а лее купища пари по адаптирани млека, за да отхрани децата си. В същото това общество младите жени не бързат да стават майки и да се заточат вкъщи, за да могат да хранят бебето и да го държат далеч от това общество, което ще бъде подразнено от неговия плач.

Лично аз смятам, че обществото има много повече полза от това в него да има доволни и спокойни майки и доволни и спокойни бебета. Майки, които могат да продължат да бъдат пълноценни хора, да излизат и да се срещат с други хора, дори да работят и в същото време да водят спокойно бебетата си със себе си, знаейки че могат да ги успокоят навсякъде и по всяко време при нужда. Бебета, които растат с темпа и по начина, по който им е заложила природата, а не според калъпа на измислен от някого казармен ред.