Ролята на съвременния учител

От векове учителят е бил уважаван човек – носителят на уникалното знание, което ти би искал да получиш, начинът ти да се сдобиеш с него, много често единственият. Неговата роля е била да изучи дадена материя, след което да я предаде знанията на своите ученици. Във времената, когато малко хора са били грамотни, учителите са били основен посредник при предаването на натрупаните от човечеството знания през поколенията.

С навлизането на електронните технологии и най-вече на интернет, на пръв поглед институцията на учителя се обезсмисля. Вече почти цялото знание на човечеството е на един клик разстояние, достъпно от дома на всеки човек, разполагащ с компютър и интернет. Защо тогава е необходим учител, когато с един клик можеш да откриеш това, което ти трябва?

Учителят като разпределител

Като учител по английски език, случвало ми се е да ми кажат: “Ами те децата в часа слушат песнички и гледат филмче, то аз мога и вкъщи да им ги пусна, защо да плащам на учител?”

Със същата логика можете да кажете – ами че те книгите се продават свободно в книжарницата, отивам и купувам книжки, защо да плащам на учител? Добре, направете го! Застанете в книжарницата и намерете книгата, която е точно подходяща за вас или вашето дете. Отворете YouTube и намерете подходящата песничка, подходящото филмче. Трудна задача, нали?

Ето тук идва първата роля на съвременния учител. Той сам по себе си не е носител на уникално знание, но е носител на уникално умение да подбере подходящите ресурси, да ви каже кое къде можете да откриете, да ви упъти, докато се лутате в огромното море от информация. Той знае как да поставя знанието така поетапно, че вие да го усвоявате свободно и да го надграждате с лекота.

Добрият учител говори на вашия “език”, вие го разбирате и той разбира вас. Когато обучава деца, добрият учител се превръща в дете – той мисли като тях, играе като тях, борави с детските познания, за да обясни дори необяснимото.

Учителят като мотиватор

Традиционното учене е сложен процес, изисква усилия, концентрация, воля. И съвсем естествено, човек инстинктивно търси начини да си го спести. Това важи както за малки, така и за големи. Но докато при обучението на възрастен човек, осъзнаването на нуждата и ползата от полученото знание може да бъде до голяма степен мотивация, то с обучението на малки деца винаги тук трябва да дойде на помощ учителят.

Основна функция на съвременния учител е да мотивира своите ученици да получат знанието, което той има да им предаде. Той трябва да се превърне в партньора, с когото на конкретния ученик му е приятно да общува. Старата поговорка “Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш” важи с пълна сила и тук. Добрият учител първо подготвя учениците си, насочва интереса им към това, което има да им даде и когато самите те го поискат от него, урокът е преминал успешно.

Всяка възрастова група, а дори и всеки отделен човек, има различни стимули и начини за мотивиране. Едно тригодишно дете ще се научи да говори на английски като подражава на любимия си герой от комикс или филмче; осемгодишният ще се мотивира от това да получи повече точки, показвайки по време на час, че е научил повече от съученика си; тийнейджърът ще се мотивира от възможността да общува с други тийнейджъри по различни краища на света, а възрастният ще запомня най-лесно и бързо, когато темите, по които говори, са близки до ежедневието му. Добрият учител познава всеки свой ученик, познава кой какво обича и кой какво не обича. Той е много повече психолог, отколкото един прост носител на специфична информация. Неговата работа е да достигне до душата на ученика и да намери пътеката, по която да предаде знанията.

Учителят като "обяснител"

Светът ни е устроен сложно. А съзнанието ни не може да възприема сложните неща в цялост, наведнъж. То трябва да си изработи логическите връзки, да изгради моделите, по които работи дадена наука.

Тук е третата важна роля на учителя. Той трябва да обясни тези връзки и модели достъпно и разбираемо, на езика на ученика. Все още си спомням времето, когато аз бях дете и в четвърти клас по английски език учихме за сегашно просто време. Запечатал се е в съзнанието ми спомена как четях записаното от тетрадката “Сегашно просто време се използва за обичайно повтарящи се действия” и нито една дума не влизаше в съзнанието ми с конкретен смисъл. Много се мъчех да разбера какво означават тези думи, но така и останаха непонятни за мен към онзи момент.

Добрият учител “слиза на нивото” на ученика си и поднася информацията на неговия език. Когато работя с малки ученици, аз им казвам просто “Така говорим, когато искаме да кажем за нещо, което правим всеки ден или всяка седмица, а не точно в момента”. А когато работя със съвсем малки деца, просто си говорим по картинки кой какво прави, питаме се един друг и в нашия урок граматичните правила нямат място.

Обществото и учителите

Само до преди петнадесетина години, когато аз самата бях още на ученическата и университетската скамейка, преподаването се изразяваше основно в това учителят да излезе пред класа, да си разкаже урока, а учениците да бързат да записват думите му. Още тогава започваше да ни залива силно негодувание, защо всъщност е необходимо цялото това бързане и водене на записки, при положение, че същата тази информация е записана и в редици книги, че същата тази информация вече е достъпна и в интернет. Часът преминаваше в упражнения по ръкопис, а думите изобщо не стигаха до съзнанието ми, защото бях съсредоточена в това да запиша възможно най-много.

Не случайно този вид учители започват да губят уважението на обществото. Животът ни се променя, обществото се променя, децата ни се променят и за да постига желаните резултати в работата си, учителят също трябва да възприеме новата си роля. И ако искаме децата ни да получат нашите знания и опит и да надграждат над тях, трябва заедно да положим усилия да отговорим на техните нужди.

Ползите от ранното чуждоезиково обучение

Ползите от ранното чуждоезиково обучение

На коя възраст е подходящо детето да започне да изучава чужд език? Не е ли доста пресилено и амбициозно да учим детето на друг език, преди още да е научило добре майчиния си език? Има ли смисъл да влагаме пари в обучението на детето от ранна детска възраст, при положение, че този език едва ли ще му дотрябва активно в близките 10-15 години? Какво разбира едно две или тригодишно дете от чужд език?

Това са само част от въпросите, които възникват у всеки родител, когато преценява как да организира обучението на детето си. В действителност, децата не намират ученето на чужд език за някакво затруднение или натоварваща дейност. За тях това е част от начина да опознават околния свят, да играят и да се забавляват. Тук ще посочим и някои от ползите от това детето да започне изучаването на чужд език от ранна възраст, около  2-3г.

1. Детето свиква със звученето на чуждия език и произношението му.

Докато все още не е овладяло тънкостите в произношението на родния си език, детето произнася това, което чува и така, както го чува. За разлика от възрастен, който трудно може да разграничи звук от чужд език, който не се покрива с родния му език, при детето този проблем не съществува. За един възрастен е много по-трудно да възпроизведе произношението на native speaker (човек, за когото езикът е майчин), тъй като той вече има оформен начин на изговор и несъзнателно се опитва да го използва, дори когато владее перфектно чуждия език. При детето – колкото по-малко, толкова по-добре – това идва естествено и без затруднения.

2. Детето учи паралелно конструкции на двата езика и свиква да се изразява по характерния начин, а не търси да си превежда буквално.

Всеки език има различни начини на изразяване, на възприемане на света. Преводът между езиците не е буквален, има много ситуации, в които буквалният превод звучи нелепо. За пример мога да дам английското „Take care“ (Пази се), което хората обичайно си казват при сбогуване. В България не е прието да си казваме „Пази се“, освен ако няма някаква изрична опасност, която ни грози. В същото време ние обичайно ще кажем „Хайде чао“, което би било нелепо, ако преведем като „Come on, goodbye”. Децата запомнят много повече ситуационно изрази и фрази, отколкото да си превеждат директно от език на език, което им спестява трудности от този характер.

3. Детето научава езика на игра, без да го възприема като един от поредните досадни часове в училище или пък необходимост за работата му.

Децата в доучилищна възраст (използвам тази дума, а не предучилищна, защото имам предвид не само 5-6 годишните, а и по-малките от тях) все още не са затормозени от училищния живот и възприемат света основно като игра. За тях заниманията по език са забавление – още едно място, където да попеят, порисуват, поиграят. Те не възприемат урока като нещо, което трябва да бъде научено, докато те изпитат и после да бъде забравено. Заучаването на материала става по един много по-естествен и съответно по-качествен начин.

4. Системите за обучение по езиците в голямата си част залагат на осъзнаване на граматиката му, което да прерасне в свободното й използване.

Това често създава доста трудности на децата в училище и при първите им срещи с езика. Обучението от ранна възраст им помага да запаметят определени конструкции, с които по-късно да си обяснят граматиката. Така например, моите ученици, когато са свикнали да питат с фразата „Do you like….?” (Обичаш ли…?) лесно си обясняват наличието на думичката „do”, която иначе остава непреводима. Също така, когато свикнат от малки, че когато говорят за друг човек, казват „My mother likeS”:(Майка ми обичА), граматиката след това им идва не като трудност, а като едно логично обяснение ЗАЩО се казва така.

5. Всеки един език разкрива един нов свят и нов начин на мислене.

Изучаването на чужд език разширява логическото  мислене на децата, общата им култура, обогатява ги като хора. Всеки нов език разкрива нов свят, нова култура, нов начин на мислене и изразяване. Когато детето започне от малко да изучава още един език, то развива своите познавателни способности, интелекта си, запознава се с още един свят, освен този, в който живее.

6. Изучаването на езика може да се комбинира с много други дейности, които спомагат за цялостното физическо и умствено развитие на детето – оцветяване, рязане, лепене, ролеви игри и други.

Всяка една игра, която детето играе, използвайки родния си език, може да играе и използвайки чужд език. Това му помага да развива уменията си за изразяване по няколко начина по естествен начин, докато се забавлява.

7. Детето знае още един език

И – нека не забравяме, че в днешния глобализиран свят децата ни имат достъп до информация от цял свят, контактите им са отворени за общуване с техни връстници от цял свят и в този смисъл могат да използват активно езика от най-ранна детска възраст – за гледане на филмчета, клипчета, игри, за да се запознават със света извън рамките на техния дом и близък кръг на общуване.

http://eleazar.co.uk