Ролята на съвременния учител

От векове учителят е бил уважаван човек – носителят на уникалното знание, което ти би искал да получиш, начинът ти да се сдобиеш с него, много често единственият. Неговата роля е била да изучи дадена материя, след което да я предаде знанията на своите ученици. Във времената, когато малко хора са били грамотни, учителите са били основен посредник при предаването на натрупаните от човечеството знания през поколенията.

С навлизането на електронните технологии и най-вече на интернет, на пръв поглед институцията на учителя се обезсмисля. Вече почти цялото знание на човечеството е на един клик разстояние, достъпно от дома на всеки човек, разполагащ с компютър и интернет. Защо тогава е необходим учител, когато с един клик можеш да откриеш това, което ти трябва?

Учителят като разпределител

Като учител по английски език, случвало ми се е да ми кажат: “Ами те децата в часа слушат песнички и гледат филмче, то аз мога и вкъщи да им ги пусна, защо да плащам на учител?”

Със същата логика можете да кажете – ами че те книгите се продават свободно в книжарницата, отивам и купувам книжки, защо да плащам на учител? Добре, направете го! Застанете в книжарницата и намерете книгата, която е точно подходяща за вас или вашето дете. Отворете YouTube и намерете подходящата песничка, подходящото филмче. Трудна задача, нали?

Ето тук идва първата роля на съвременния учител. Той сам по себе си не е носител на уникално знание, но е носител на уникално умение да подбере подходящите ресурси, да ви каже кое къде можете да откриете, да ви упъти, докато се лутате в огромното море от информация. Той знае как да поставя знанието така поетапно, че вие да го усвоявате свободно и да го надграждате с лекота.

Добрият учител говори на вашия “език”, вие го разбирате и той разбира вас. Когато обучава деца, добрият учител се превръща в дете – той мисли като тях, играе като тях, борави с детските познания, за да обясни дори необяснимото.

Учителят като мотиватор

Традиционното учене е сложен процес, изисква усилия, концентрация, воля. И съвсем естествено, човек инстинктивно търси начини да си го спести. Това важи както за малки, така и за големи. Но докато при обучението на възрастен човек, осъзнаването на нуждата и ползата от полученото знание може да бъде до голяма степен мотивация, то с обучението на малки деца винаги тук трябва да дойде на помощ учителят.

Основна функция на съвременния учител е да мотивира своите ученици да получат знанието, което той има да им предаде. Той трябва да се превърне в партньора, с когото на конкретния ученик му е приятно да общува. Старата поговорка “Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш” важи с пълна сила и тук. Добрият учител първо подготвя учениците си, насочва интереса им към това, което има да им даде и когато самите те го поискат от него, урокът е преминал успешно.

Всяка възрастова група, а дори и всеки отделен човек, има различни стимули и начини за мотивиране. Едно тригодишно дете ще се научи да говори на английски като подражава на любимия си герой от комикс или филмче; осемгодишният ще се мотивира от това да получи повече точки, показвайки по време на час, че е научил повече от съученика си; тийнейджърът ще се мотивира от възможността да общува с други тийнейджъри по различни краища на света, а възрастният ще запомня най-лесно и бързо, когато темите, по които говори, са близки до ежедневието му. Добрият учител познава всеки свой ученик, познава кой какво обича и кой какво не обича. Той е много повече психолог, отколкото един прост носител на специфична информация. Неговата работа е да достигне до душата на ученика и да намери пътеката, по която да предаде знанията.

Учителят като "обяснител"

Светът ни е устроен сложно. А съзнанието ни не може да възприема сложните неща в цялост, наведнъж. То трябва да си изработи логическите връзки, да изгради моделите, по които работи дадена наука.

Тук е третата важна роля на учителя. Той трябва да обясни тези връзки и модели достъпно и разбираемо, на езика на ученика. Все още си спомням времето, когато аз бях дете и в четвърти клас по английски език учихме за сегашно просто време. Запечатал се е в съзнанието ми спомена как четях записаното от тетрадката “Сегашно просто време се използва за обичайно повтарящи се действия” и нито една дума не влизаше в съзнанието ми с конкретен смисъл. Много се мъчех да разбера какво означават тези думи, но така и останаха непонятни за мен към онзи момент.

Добрият учител “слиза на нивото” на ученика си и поднася информацията на неговия език. Когато работя с малки ученици, аз им казвам просто “Така говорим, когато искаме да кажем за нещо, което правим всеки ден или всяка седмица, а не точно в момента”. А когато работя със съвсем малки деца, просто си говорим по картинки кой какво прави, питаме се един друг и в нашия урок граматичните правила нямат място.

Обществото и учителите

Само до преди петнадесетина години, когато аз самата бях още на ученическата и университетската скамейка, преподаването се изразяваше основно в това учителят да излезе пред класа, да си разкаже урока, а учениците да бързат да записват думите му. Още тогава започваше да ни залива силно негодувание, защо всъщност е необходимо цялото това бързане и водене на записки, при положение, че същата тази информация е записана и в редици книги, че същата тази информация вече е достъпна и в интернет. Часът преминаваше в упражнения по ръкопис, а думите изобщо не стигаха до съзнанието ми, защото бях съсредоточена в това да запиша възможно най-много.

Не случайно този вид учители започват да губят уважението на обществото. Животът ни се променя, обществото се променя, децата ни се променят и за да постига желаните резултати в работата си, учителят също трябва да възприеме новата си роля. И ако искаме децата ни да получат нашите знания и опит и да надграждат над тях, трябва заедно да положим усилия да отговорим на техните нужди.