Моите причини да НЕ съм либерал

Моите причини да НЕ съм либерал:

Израснала съм в любов към демокрацията и американската свободна и демократична култура, може би като всеки тийнейджър от деветдесетте. Като силно ЕС-ориентиран човек, федералист и човек, който смята, че миналото на континента трябва да бъде забравено, за да се продължи напред. Може би като всеки младеж от началото на милениума. 

Макар и да не съм си представяла това за себе си, се оказа, че откакто можех да изкарвам пари, започнах да се занимавам и с частен бизнес – в този смисъл съм човек, който е твърдо убеден в могъщата сила на пазара и възможно по-малката намеса на държава в икономиката. 

Обожавах общуването с всякакви народности чужденци, опознаването на различни култури. А в средата си имах много близки с нетрадиционна ориентация, с липса на ориентация, с всякаква ориентация. И твърдо съм била убедена, че никаква разлика между хората не може да има и не трябва да се прави.

Защо обаче започнах малко по малко да страня от съвременните либерални течения, че даже и открито да им се противопоставям?

1. Мисля, че всичко започна с Истанбулската конвенция. Като човек, учил право и занимавал се с много съществени правни казуси в живота си, още при първия дебат, който възникна, отворих да я прочета.

И установих, че да, наистина в нея се въвежда понятието социален пол, както и едни неясни органи, които остават без контрол. Добро, лошо, това е факт.

Всички мои либерални приятели обаче започнаха ожесточено да ме убеждават, че не е така. И да избягват въпроса ми какъв е проблемът всичко да бъде прието, но без този член, който видимо противоречи на Конституцията. Не че имам против всеки да бъде защитен от закона, независимо от себеусещането му, но ако явно съществува проблем в обществото, то не е ли по-добре на първо място да защитим наистина жените, а след това да създадем отделно законодателство, ако се налага?

Реакцията у твърдо убедените ми либерални приятели беше неизменно, че аз искам жените да бъдат тормозени и убивани от мъжете си и с позицията си преча на това свещено благо Истанбулската конвенция, което ще реши всички проблеми на домашното насилие.

Яростното защитаване на тази конвенция в пълния й вид, именно със социалния пол, така придобилия известност джендър, и безконтролните НПО структури, накара първата лампичката в главата ми да светне.

Няма междинна позиция, няма въпрос. Има черно и бяло. Ако не си съгласен с цялата ИК, ти си убиец на жени. (на жени, забележете, всъщност никой не се вълнува от така истерично защитаваните права на хората, които се чувстват жени, без биологически да са).

2. Сериозният следващ крайъгълен камък се оказа ваксинацията.

Както всеки нормален човек, интересувах се от болестта, следях развитието на положението, четях всякакви мнения. Може би защото поначало съм човек, който има мнение, не бях съгласна с някои от предприетите мерки, с други бях, във всеки случай, оформих си позиция. Тогава се появиха първите ваксини и бях щастлива, че най-накрая хората, които са истински притеснени от болестта, ще могат да се успокоят.

В следващия момент обаче започна да се говори за това как всички трябва да се ваксинират. А още по в следващия, още докато се мъчеха да убедят хората, вече излязоха данни и че ваксинацията не спира разпространението.

Всички мои либерални приятели обаче ожесточено почнаха да ме убеждават, че не е така. И да избягват въпроса ми, след като не спира разпространението, кого точно пази ваксината, освен теб самия? И ако още не са минали достатъчно години от използването й, как точно се разбира, че ефектът й за теб няма да е по-тежък от самата болест?

Реакцията неизменно беше, че аз искам хората да умрат, не знам как да си напиша името, вярвам в конспирации и съм тъпа и проста патка. И освен това, пълна глупачка, че се лишавам от възможността да отида на театър или дори на мол, като не си изкарвам зелен сертификат. Не принадлежа към „клуба на богоизбраните“.

Яростното защитаване на пълната, тотална и повсеместна ваксинация, напълно пренебрегвайки така превъзнасянето от либералните среди право на избор и тоталното неглижиране на доводите против, накара втората сигнална лампичка в главата ми да светне. 

Няма междинна позиция, няма въпрос. Има черно и бяло. Ако не искаш ти самият да се ваксинираш и не искаш някой да ти налага волята си, ти си убиец.

3. Войната в Украйна наля може би последната капка.

До този момент все още имах някаква надежда, че либералните настроения ще се опомнят, ще се сетят, че либералното е в това да слушаш другите, да оставиш всеки да има собствено мнение и да му влияеш със силата на аргументите си, а не с физическа сила, забрани и преследване.

Тук вече се нагледах (и продължавам да гледам, разбира се) на най-ожесточената пропаганда. Всеки малък въпрос „защо?“ те обявява за путинист, путлерист и всички там епитети, които могат да се намерят. 

Всички либерали сякаш забравиха, че светът е мултилатерален. Че всеки в него има свое собствено виждане. Че в един конфликт винаги има две страни и всяка от тях има за себе си свое оправдание. Че само в детските приказки има един изначално черен и лош, който върши лошотия просто така, заради самата си природа. Че даже и там често змеят има своите причини да открадне девойката. 

Въпросите се превърнаха в пропаганда. 

Съжалявам, мили приятели. Въпросът не е пропаганда. Пропаганда е истеричното отбягване на отговор под предлог, че въпросът ти е неморален. И колко повече отговорите липсват, толкова по-ясно си личи тя.

Ако не можеш със силни доводи да защитиш позицията си, а търсиш да залепиш етикет на всеки, който ти задава въпрос, като патриархалист, конспиратор, путинист или прост и неграмотен човек, то значи просто нямаш силни доводи.

И даже и най-простите и неграмотни хора, уви, усещат това безпогрешно с тъпите си, необразовани и слабо информирани глави.

Съвременното либерално движение умря за мен като идея. Внезапно се оказа, че не споделям нито една от ценностите му. От така наречените му ценности. Всъщност, не от тях, а от съвременната защита на тези ценности, която се е изкривила, изродила и видимо самата тя започва да прилича на ужасна диктатура. Още помня как учителят по литература в гимназията ни даваше един пример за безумието на комунизма:

„С железен юмрук ще въдворим мир в света“

Ето това виждам аз сега:

„Със свиреп диктат ще въдворим демокрация в света“

И вече не съм либерал.

Упадъкът на обучението в клас

Напоследък доста говорим за недостатъците на съвременното училище – изморени деца, неразбрали материала, препускащи през знания, които остават встрани от интересите им, огромен проблем с дисциплината, липса на авторитет на учителя... мога да изброявам много.

Тук ще споделя къде, според мен, се крие най-големият проблем на съвременното образование, а именно – в големите класове.

Преподавам от вече близо двадесет години, работила съм с деца на възраст от 2 до 18 години, с възрастни, с малки групи, с големи групи, индивидуално. Моята задача е била да ги науча на език.

Работа в група с 20+ деца

Какво представлява работата с клас от 20 деца и нагоре?

За да можеш да привлечеш вниманието на тези деца, ти трябва да си на първо място актьор. Да застанеш на сцената и да „изиграеш“ урока си. Само че при 20 деца в клас, все има по няколко, които не те следят – не са си доспали, не са закусили или пък просто темата не им е интересна. Това означава, че за да можеш да проведеш урока си  с останалите, ти просто пренебрегваш тези деца.

На второ място, трябва да играеш ролята на пазач. За да могат да бъдат изпълнени предвидените дейности, трябва да внимаваш никой да не се разсейва или поне да не пречи на останалите. Това означава, че твоето внимание, вместо към преподаването, се насочва към това да следиш поведението на всяко едно дете.

При 20 деца ситуацията винаги е горе-долу такава: има 2-3, които проявяват изключителен интерес, материята им се отдава и са много добри. Има 10-15, които са на средно ниво на интерес и възможности и има 2-3, които тотално не проявяват интерес. Ако вашето дете е екстровертно и обича да се изявява, то вероятно ще е от първите 2-3 и ще може да учи и в група от 50 деца. Ако то е от средната група, ще зависи от личните му качества дали ще успее да научава нещо. Ако обаче то е от тези, които обичат да се „скатават“, голямата група му дава перфектното убежище, а това го дърпа все по-назад и го вкарва в един порочен кръг. То започва да пропуска знания, губейки знания, става все по-неуверено и най-често трансформира неувереността в омраза към предмета, учителя и цялата материя изобщо.

Когато работиш с голяма група, е практически невъзможно да провериш какво всеки един е написал, да чуеш това, което всеки един има да каже, да накараш всеки един да упражни това, което си преподал. Учителят трябва да подбира определени деца за това. Освен, че така не всеки има възможност да практикува, това създава и друг вид проблеми. Преподавателят е човешко същество, а не машина – той не може да следва твърда система кого е питал и кого не. От тук често възниква казусът: „Учителката вдига само Гошко, мен никога“, което демотивира детето да полага усилия. Също така, има случаи, в които за да не се изгуби ритъмът на часа, на учителя е необходимо дете, което да отговори веднага – затова учителят ще вдигне някое от децата, за които е сигурен, че знаят отговора и няма да рискува да изпусне вниманието на останалите, докато чака по-неуверено дете.

Индивидуални уроци

Индивидуалният урок е несъмнено най-доброто обучение, когато се отнася за възрастен и осъзнат човек – човек, който може сам да прецени добре къде са празнотите му, който иска да разговаря и комуникира, да слуша правилна реч и разбира се, който има силно ограничен график и невъзможност да се съобразява с графиците на още няколко души.

При децата не винаги така стои въпросът. Децата обичат да играят. При тях всичко е игра и най-вече, всичко ТРЯБВА да бъде игра, за да могат учат добре. Разбира се, те винаги могат да играят заедно с учителя и това е вариантът, който правим, когато имаме такъв тип урок. Но в повечето случаи обичат да играят с други деца. Обичат да се състезават и се мотивират от това да извличат максимума от себе си.

При децата индивидуалният урок е важен само ако имаме да постигаме специфични цели – да се готвим за конкретен изпит, да помагаме за конкретен проблем в училище. Понякога индивидуален урок е препоръчителен, ако детето по-лесно се разсейва или ако системно му е затвърждавано впечатление, че не може или не се справя.

Уроци в малка група

Това, което ние за дългите години преподаване сме установили като най-успешно, е обучението в малки групи, между 3 и 5 деца. Тук ние можем:
- да следим за всяка една думичка, написана от всяко едно дете;
- да накараме всяко едно дете да повтори фразата, която учим или да измисли своя съответен пример, за да приложи учената граматика;
- да разпределяме децата не само по възраст и ниво, но и по интереси, така че да можем да подбираме конкретни дейности, които ще привлекат интереса им.
- да поддържаме единно ниво, за да няма много напредващи или много изоставащи в групата;
- за децата е достатъчно интересно, защото има с кого да играят и да се състезават;
- ВСЯКО дете напредва;

Цената

Разбира се, всичко в крайна сметка опира до цена. Не можем да си позволим ресурса да сложим до всяко дете отделен учител. Но няма и смисъл. Все пак тук трябва да обърнем внимание, че по-малко време, прекарано по-качествено в крайна сметка излиза по-евтино от повече време, прекарано некачествено. Какъв е резултатът, ако детето стои с часове в досаден час по английски и ще се снишава на последния чин? Тук мисля, че всеки може да отговори сам за себе си. Достатъчно е да се замислим за това, че ролята на учителя в нашето съвремие вече далеч не е такава, каквато е била преди сто години, а училищата ни по нищо не се различават от тогавашните. Когато целта е учителят да „изпее“ една информация на децата, най-евтино е да сложим един "пеещ" пред толкова деца, колкото залата може да побере. Само че никой вече не чака на учителя да му поднесе някакво изключително апокрифно знание. Информацията е достъпна навсякъде, всеки може да стигне до нея, стига да има желанието. Той обаче е необходим, за да ги мотивира, да упражни с тях тази информация, да ги научи да я прилагат. Той е този знаещ партньор, който ще те въведе в тънкостите на нещата и ще те наблюдава и коригира, когато ти започнеш да опитваш сам. И тогава вече за един учител е практически невъзможност да бъде едновременно с повече от 5-6 деца.

Има много начини, системи на обучение. Всеки човек е различен, учи по различен начин. Всяко дете е различно, а и всяко дете се променя много бързо и учителят трябва да адекватно да променя подхода си спрямо възрастта и интересите му. Сигурно има много други успешни практики. Това обаче е практиката, която ние в "Елеазар" използваме и която прилагаме вече повече от десет години, а първите ни ученици са вече студенти в престижни университети в Англия и Америка.

Как да опазиш правата си от хора, които искат да защитават правата ти?

(или наръчник на хората, които не желаят да прибягват до брокерски услуги)

(и с предварително извинение към истинските професионалисти, каквито има и в тази професия)

Да купиш нещо е напълно нормално, ежедневно действие. Да продадеш нещо – също, макар и да се случва малко по-рядко от купуването. Обикновено сделката се случва между двама души, без да е необходимо някой изрично да гарантира правата им по пътя.


Не така обаче стои въпроса с имотите. И е нормално, имотът е нещо с много висока стойност, а когато човек прави сделка за такива пари, иска да бъде сигурен. До тук добре. По принцип не съм противник на брокерската професия. Уважавам хората, които доставят стойност и с удоволствие си плащам за услугата им, когато съм доволна. Сещам се, например, редица пъти съм работила с организатори на ремонтни дейности – плащам по-скъпо, но съм доволна, че аз комуникирам с един човек, който организира работата на работниците за даден ремонт -  спестява ми време, труд, разправии.



Реших обаче, че искам да продам свой имот. Смея да твърдя, че имам известен опит в продажбите, в рекламирането, в достигането на хората, които се интересуват от даден продукт. Имаме известен опит и в пазара на недвижимите имоти, следим движенията му и сме наясно с основните тенденции. Когато направих груба сметка на средната брокерска комисионна, установих, че това ще ми струва около 6 хиляди лева. Както и да го гледаме, не са малко пари. Пък за 6 хиляди лева, честно казано, май си струва да се понапъна.



Подготвихме обявата на имота – със съответните снимки, текст и цена – всяко от тях добре обмислено и преценено - защо точно този изглед, защо точно тази дума и защо точно тази цифра. Публикувахме обявата в Интернет. И започнахме.



Обажданията от брокери заваляха. Млади, стари, убедителни, неубедителни, ориентирани, неориентирани. Разбира се, не отказваме среща с тях, още повече, че в голямата си част те твърдят, че се интересуват от имота „за един клиент“. На място обаче започва голямото убеждаване. Как ние трябва да им дадем комисионна, защото... защото какво?


1. Те ще изготвят презентация на обекта - снимки, точно представяне за клиента. Чудесно, само че ние пък и двамата пусто разбираме както от фотография, така и от изкуството да използваш думите. И някак не мога да приема, че мъглявите снимки, направени с джиесема, фокусирани върху тоалетната или пък петнайсетте удивителни след "южно изложение" ще убедят клиента по-добре, че това е точно неговият имот.

2. Те ще ни рекламират – къде ще ни рекламират?
– ами в сайтовете в Интернет, в които ние вече сме качили нашата обява. Рекламата там струва 36 лв. Някак си не е съвсем оправдано да платиш 6 хил лева, за да те рекламират за 36 лв. Нека да те рекламират за 100 лв, добре, за 200, за 500 – е пак не е опрадвано!
- на техния сайт – по принцип е прекрасно. Само че аз лично не се сещам на мен някога да ми е хрумвало да отворя изрично сайта на дадена агенция, ако търся имот. Обикновено го има така или иначе в общите имотни сайтове.
- ще сложат транспарант на имота с надпис „продава се“ - ами аз и сама от години си изработвам рекламни табели – между 3 и 20 лв ми струва. Някакси пак не ми се връзва да платя 6 хил лева срещу реклама за – станаха общо 56 лв.



3. Ще ни рекламират на други брокери – и понеже другият брокер евентуално държи купувач, аз трябва да им платя на тях комисионната (от 6 хил лева) от страна на продавача, за да имат те интерес да рекламират. А този, другият брокер, с купувача, вероятно е паднал от Марс и не отваря Интернет, за да види моята обява и да знае, че такъв имот се продава и да има един блеснал телефон насреща, на който може да се обади. Ако не го прави, още по-зле за него.



4. Ще защитават интересите ми като продавач, защото брокерът на купувача ще защитава неговите. Дотук добре, теоретично съм съгласна. Само че – кой по-точно мой интерес ще защитят за тези 6 хил лева? Простете, но се сещам за много по-тежки случаи, в които е трябвало адвокат да защитава интересите ми и съм му плащала – да кажем хиляда лева? Какъв ще да е тоз интерес при положение, че пак аз съм човекът насреща, който ще си защитава цената и ще си води преговорите за нея?



5. Ще ми изготвят предварителен договор и другата административна работа. По една случайност имам юридическо образование и макар да не практикувам професията, знанията все толкова ми стигат да си напиша един предварителен договор и да подготвя необходимите документи, за да мога да продам имота си. Но дори и да нямах, един адвокат би ми свършил тази услуга срещу 100-200 лв. Да не говорим, че може да се мине и без това предвид, че нотариусът изготвя финалните документи и казва ясно какво се изисква, за да се стигне до сделка.



И пак, не ме разбирайте погрешно, нямам против да платя определена сума срещу услугата. Но имам против да ми бъде вменявано като задължение да го направя, защото искам да продам имота си. Не съм търсила ничии посреднически услуги, брокерът сам е проявил инициатива да дойде и да види имота, за да го предлага на своите клиенти. 

След това обаче небрежно вади едно „протоколче за оглед“, в което мимоходом е нахвърляно, че ако той ми доведе клиент, аз съм длъжна да му платя съответната комисионна. Пък белким не забележа. Това било, „за да защитава правата ми“.



Има и още нещо, което много бърка в личностните ми разбирания. Проектирането на един имот – цялата архитектурна, конструкторска и свързаните работи – се определя като хонорар на около 3% от стойността му. Брокерската комисионна от купувача е 3%. И още толкова от продавача. Ако успеят да го убедят. 



Оказва се, че огромна част от работата по това да продаваш имота си е всъщност да водиш битка да не бъдеш убеден, че ти е нужен друг човек да защитава правата ти...


Ролята на съвременния учител

От векове учителят е бил уважаван човек – носителят на уникалното знание, което ти би искал да получиш, начинът ти да се сдобиеш с него, много често единственият. Неговата роля е била да изучи дадена материя, след което да я предаде знанията на своите ученици. Във времената, когато малко хора са били грамотни, учителите са били основен посредник при предаването на натрупаните от човечеството знания през поколенията.

С навлизането на електронните технологии и най-вече на интернет, на пръв поглед институцията на учителя се обезсмисля. Вече почти цялото знание на човечеството е на един клик разстояние, достъпно от дома на всеки човек, разполагащ с компютър и интернет. Защо тогава е необходим учител, когато с един клик можеш да откриеш това, което ти трябва?

Учителят като разпределител

Като учител по английски език, случвало ми се е да ми кажат: “Ами те децата в часа слушат песнички и гледат филмче, то аз мога и вкъщи да им ги пусна, защо да плащам на учител?”

Със същата логика можете да кажете – ами че те книгите се продават свободно в книжарницата, отивам и купувам книжки, защо да плащам на учител? Добре, направете го! Застанете в книжарницата и намерете книгата, която е точно подходяща за вас или вашето дете. Отворете YouTube и намерете подходящата песничка, подходящото филмче. Трудна задача, нали?

Ето тук идва първата роля на съвременния учител. Той сам по себе си не е носител на уникално знание, но е носител на уникално умение да подбере подходящите ресурси, да ви каже кое къде можете да откриете, да ви упъти, докато се лутате в огромното море от информация. Той знае как да поставя знанието така поетапно, че вие да го усвоявате свободно и да го надграждате с лекота.

Добрият учител говори на вашия “език”, вие го разбирате и той разбира вас. Когато обучава деца, добрият учител се превръща в дете – той мисли като тях, играе като тях, борави с детските познания, за да обясни дори необяснимото.

Учителят като мотиватор

Традиционното учене е сложен процес, изисква усилия, концентрация, воля. И съвсем естествено, човек инстинктивно търси начини да си го спести. Това важи както за малки, така и за големи. Но докато при обучението на възрастен човек, осъзнаването на нуждата и ползата от полученото знание може да бъде до голяма степен мотивация, то с обучението на малки деца винаги тук трябва да дойде на помощ учителят.

Основна функция на съвременния учител е да мотивира своите ученици да получат знанието, което той има да им предаде. Той трябва да се превърне в партньора, с когото на конкретния ученик му е приятно да общува. Старата поговорка “Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш” важи с пълна сила и тук. Добрият учител първо подготвя учениците си, насочва интереса им към това, което има да им даде и когато самите те го поискат от него, урокът е преминал успешно.

Всяка възрастова група, а дори и всеки отделен човек, има различни стимули и начини за мотивиране. Едно тригодишно дете ще се научи да говори на английски като подражава на любимия си герой от комикс или филмче; осемгодишният ще се мотивира от това да получи повече точки, показвайки по време на час, че е научил повече от съученика си; тийнейджърът ще се мотивира от възможността да общува с други тийнейджъри по различни краища на света, а възрастният ще запомня най-лесно и бързо, когато темите, по които говори, са близки до ежедневието му. Добрият учител познава всеки свой ученик, познава кой какво обича и кой какво не обича. Той е много повече психолог, отколкото един прост носител на специфична информация. Неговата работа е да достигне до душата на ученика и да намери пътеката, по която да предаде знанията.

Учителят като "обяснител"

Светът ни е устроен сложно. А съзнанието ни не може да възприема сложните неща в цялост, наведнъж. То трябва да си изработи логическите връзки, да изгради моделите, по които работи дадена наука.

Тук е третата важна роля на учителя. Той трябва да обясни тези връзки и модели достъпно и разбираемо, на езика на ученика. Все още си спомням времето, когато аз бях дете и в четвърти клас по английски език учихме за сегашно просто време. Запечатал се е в съзнанието ми спомена как четях записаното от тетрадката “Сегашно просто време се използва за обичайно повтарящи се действия” и нито една дума не влизаше в съзнанието ми с конкретен смисъл. Много се мъчех да разбера какво означават тези думи, но така и останаха непонятни за мен към онзи момент.

Добрият учител “слиза на нивото” на ученика си и поднася информацията на неговия език. Когато работя с малки ученици, аз им казвам просто “Така говорим, когато искаме да кажем за нещо, което правим всеки ден или всяка седмица, а не точно в момента”. А когато работя със съвсем малки деца, просто си говорим по картинки кой какво прави, питаме се един друг и в нашия урок граматичните правила нямат място.

Обществото и учителите

Само до преди петнадесетина години, когато аз самата бях още на ученическата и университетската скамейка, преподаването се изразяваше основно в това учителят да излезе пред класа, да си разкаже урока, а учениците да бързат да записват думите му. Още тогава започваше да ни залива силно негодувание, защо всъщност е необходимо цялото това бързане и водене на записки, при положение, че същата тази информация е записана и в редици книги, че същата тази информация вече е достъпна и в интернет. Часът преминаваше в упражнения по ръкопис, а думите изобщо не стигаха до съзнанието ми, защото бях съсредоточена в това да запиша възможно най-много.

Не случайно този вид учители започват да губят уважението на обществото. Животът ни се променя, обществото се променя, децата ни се променят и за да постига желаните резултати в работата си, учителят също трябва да възприеме новата си роля. И ако искаме децата ни да получат нашите знания и опит и да надграждат над тях, трябва заедно да положим усилия да отговорим на техните нужди.

Да кърмиш или да не кърмиш - какво предлага българското общество?

Дали случайно или не, раздухването на случая на майката, която ще съди мола, защото е била помолена да напусне при опит да накърми бебето си, постигна най-добър резултат в поставянето на темата за кърменето на дневен ред в българското общество.

За мен не е важно имало ли е стаичка или не, майката дискретно ли е седнала на една пейка или е застанала на вратата на магазина с широко разголена гръд, не е важно дали охраната учтиво я е помолила, или я е изгонила с ритници.

Това, което е важно, е реакцията в обществото, която провокира тази тема. А именно – тотално поляризирани мнения. От едната страна четем и виждаме хора, според които майката кърмачка е една ексхибиционистка, която само съзира възможност в това да покаже гърдите си на обществено място, докато размахва бебето за оправдание. От другата страна, в крайния вариант виждаме хора, които отхвърлят всякакви норми за поведение, скривайки се зад децата си.

Сред многобройните постове във фейсбук по темата, видях картина на Майстора на майка, кърмеща детето си на полето. Защо ли не го е нахранила първо вкъщи, че после да ходи на полето? Прочетох цитат от Елин Пелин, от разказа “Сиромашка радост”, в който младата майка намира подхвърлено бебенце до нейното в каручката, спряна на площада пред кръчмата и в който всички дружно я поощряват да накърми бебенцето там, на центъра на селото. Ясно е, че преди малко повече от 50 години, никой не е смятал кърменето навън за разврат или показ на гърди, при това в едно много по-консервативно общество, в което жените са ходели с дълги поли и дълги ръкави, а не с впити къси панталонки и потничета, от които всички прелести са на показ. Също така обаче става ясно от многобройните коментари, че изминалите 50-60 години са успели да нанесат огромен удар върху това виждане и да променят тотално нагласата на хората.

Аз съм млада майка. Или може би, вече не толкова млада. Преди да родя първото си дете слабо съм се замисляла дали да кърмя или не, или какво представлява кърменето. Отгледана в общество, в което куклите играчки имат шишета с биберони, майките в парка разнасят шишета, а бебетата се оставят на бабите, когато майката иска да излезе някъде, може би и аз съм приела кърменето като показване на гърди. После родих моето дете. Четох, интересувах се и прецених, че за мен е от особена важност да го кърмя и да му осигуря възможно най-пълноценното хранене, защита и комфорт – така, както природата го е измислила. Тогава се сблъсках с трудностите. И разбрах, че всъщност не е никак лесно и че се иска много воля и подкрепа, за да успееш да кърмиш и да се пребориш с цялото това антикърмещо общество, което бързо-бързо те тласка към шишетата с адаптираното мляко.

След отглеждане на две бебета-кърмачета смятам, че успешното кърмене не може да бъде съвместено с понятието режим на хранене на 3 часа. Аз, като възрастен човек не огладнявам в точно определени часове, нито пък стоя гладна, за да чакам да стане точно определен час, че да причинявам това на невръстното си бебе. Отделно, всеки, който се е интересувал поне малко по този въпрос, знае, че производството на кърма се регулира на принципа търсене – предлагане. Бебето периодично увеличава количеството мляко, от което се нуждае и това става като има периоди на засилено търсене. Когато не се съобрази това и не се адаптира периода на кърмене спрямо нуждите му, просто констатираме, че кърмата на бебето “не му стига” и това е началото на края.

Какво общо има това с кърменето на обществени места ли? Общото е, че за да бъде адекватна кърмещата майка на нуждите на бебето си, тя трябва да кърми “на поискване”. Ако кърми “на поискване”, това означава, че тя трябва да е готова да му предложи тогава, когато то поиска. А бебето може да огладнее навън. А може и да не огладнее – може да се изплаши, да му се приспи, да поиска да се гушне в мама.

Майките, с които общувам, познавам основно виртуално, съответно ние сме се събрали покрай общите си разбирания за отглеждане на бебета. Когато обаче се спра в някоя квартална градинка и се заговоря с местните майки, се оказва, че 90% от тях искали да кърмят, но нямали кърма и едва додрапали до 10-15 дена кърмене. Обикновено го споделят с едно такова смущение, сякаш това е някаква срамна тема и сякаш в това време са се развявали по монокини по улиците, а не са стояли кротко вкъщи да кърмят бебенце.

И така живеем в едно общество, в което моралните ценности са повече от забравени. Няма да влизам в подробности за чалгата, голите реклами, порно каналите, циничните филми и предавания в прайм-тайма и гей парадите. На същото това общество обаче, с дълги години се налива съзнанието, че кърменето е нещо срамно. Същото това общество плаче от бедността си, обаче не полага никакви усилия да задържи природния приток на мляко, а лее купища пари по адаптирани млека, за да отхрани децата си. В същото това общество младите жени не бързат да стават майки и да се заточат вкъщи, за да могат да хранят бебето и да го държат далеч от това общество, което ще бъде подразнено от неговия плач.

Лично аз смятам, че обществото има много повече полза от това в него да има доволни и спокойни майки и доволни и спокойни бебета. Майки, които могат да продължат да бъдат пълноценни хора, да излизат и да се срещат с други хора, дори да работят и в същото време да водят спокойно бебетата си със себе си, знаейки че могат да ги успокоят навсякъде и по всяко време при нужда. Бебета, които растат с темпа и по начина, по който им е заложила природата, а не според калъпа на измислен от някого казармен ред.  

Ползите от ранното чуждоезиково обучение

Ползите от ранното чуждоезиково обучение

На коя възраст е подходящо детето да започне да изучава чужд език? Не е ли доста пресилено и амбициозно да учим детето на друг език, преди още да е научило добре майчиния си език? Има ли смисъл да влагаме пари в обучението на детето от ранна детска възраст, при положение, че този език едва ли ще му дотрябва активно в близките 10-15 години? Какво разбира едно две или тригодишно дете от чужд език?

Това са само част от въпросите, които възникват у всеки родител, когато преценява как да организира обучението на детето си. В действителност, децата не намират ученето на чужд език за някакво затруднение или натоварваща дейност. За тях това е част от начина да опознават околния свят, да играят и да се забавляват. Тук ще посочим и някои от ползите от това детето да започне изучаването на чужд език от ранна възраст, около  2-3г.

1. Детето свиква със звученето на чуждия език и произношението му.

Докато все още не е овладяло тънкостите в произношението на родния си език, детето произнася това, което чува и така, както го чува. За разлика от възрастен, който трудно може да разграничи звук от чужд език, който не се покрива с родния му език, при детето този проблем не съществува. За един възрастен е много по-трудно да възпроизведе произношението на native speaker (човек, за когото езикът е майчин), тъй като той вече има оформен начин на изговор и несъзнателно се опитва да го използва, дори когато владее перфектно чуждия език. При детето – колкото по-малко, толкова по-добре – това идва естествено и без затруднения.

2. Детето учи паралелно конструкции на двата езика и свиква да се изразява по характерния начин, а не търси да си превежда буквално.

Всеки език има различни начини на изразяване, на възприемане на света. Преводът между езиците не е буквален, има много ситуации, в които буквалният превод звучи нелепо. За пример мога да дам английското „Take care“ (Пази се), което хората обичайно си казват при сбогуване. В България не е прието да си казваме „Пази се“, освен ако няма някаква изрична опасност, която ни грози. В същото време ние обичайно ще кажем „Хайде чао“, което би било нелепо, ако преведем като „Come on, goodbye”. Децата запомнят много повече ситуационно изрази и фрази, отколкото да си превеждат директно от език на език, което им спестява трудности от този характер.

3. Детето научава езика на игра, без да го възприема като един от поредните досадни часове в училище или пък необходимост за работата му.

Децата в доучилищна възраст (използвам тази дума, а не предучилищна, защото имам предвид не само 5-6 годишните, а и по-малките от тях) все още не са затормозени от училищния живот и възприемат света основно като игра. За тях заниманията по език са забавление – още едно място, където да попеят, порисуват, поиграят. Те не възприемат урока като нещо, което трябва да бъде научено, докато те изпитат и после да бъде забравено. Заучаването на материала става по един много по-естествен и съответно по-качествен начин.

4. Системите за обучение по езиците в голямата си част залагат на осъзнаване на граматиката му, което да прерасне в свободното й използване.

Това често създава доста трудности на децата в училище и при първите им срещи с езика. Обучението от ранна възраст им помага да запаметят определени конструкции, с които по-късно да си обяснят граматиката. Така например, моите ученици, когато са свикнали да питат с фразата „Do you like….?” (Обичаш ли…?) лесно си обясняват наличието на думичката „do”, която иначе остава непреводима. Също така, когато свикнат от малки, че когато говорят за друг човек, казват „My mother likeS”:(Майка ми обичА), граматиката след това им идва не като трудност, а като едно логично обяснение ЗАЩО се казва така.

5. Всеки един език разкрива един нов свят и нов начин на мислене.

Изучаването на чужд език разширява логическото  мислене на децата, общата им култура, обогатява ги като хора. Всеки нов език разкрива нов свят, нова култура, нов начин на мислене и изразяване. Когато детето започне от малко да изучава още един език, то развива своите познавателни способности, интелекта си, запознава се с още един свят, освен този, в който живее.

6. Изучаването на езика може да се комбинира с много други дейности, които спомагат за цялостното физическо и умствено развитие на детето – оцветяване, рязане, лепене, ролеви игри и други.

Всяка една игра, която детето играе, използвайки родния си език, може да играе и използвайки чужд език. Това му помага да развива уменията си за изразяване по няколко начина по естествен начин, докато се забавлява.

7. Детето знае още един език

И – нека не забравяме, че в днешния глобализиран свят децата ни имат достъп до информация от цял свят, контактите им са отворени за общуване с техни връстници от цял свят и в този смисъл могат да използват активно езика от най-ранна детска възраст – за гледане на филмчета, клипчета, игри, за да се запознават със света извън рамките на техния дом и близък кръг на общуване.

http://eleazar.co.uk

Как да помогнем на децата да учат английски у дома?

http://eleazar.co.uk

Ето някои от нашите съвети към родителите, базирани на нашия дългогодишен опит и като преподаватели, и като родители на малки деца.

1. Гледайте филмчета и клипчета на английски език

Използвайте времето, прекарано на компютъра/ пред телевизора, за да гледа детето филмчета и клипчета и да играе игри на английски език. Интернет е пълен с многообразни обучителни ресурси (към някои от тях сме предложили линкове), а за дете, което не живее в средата, видеото от оригиналната среда си остава най-добрият начин то да се пренесе там.

Вероятно детето има любими герои от любими филмчета. Дори и не целия филм, поне клипче от него вероятно може да се намери в youtube.com или в друг сайт за видео споделяне онлайн. За детето ще бъде удоволствие да гледа любимите си герои и ще бъде особено склонно да имитира начина, по който говорят. Не се притеснявайте, че няма да го разбере. Особено в по-малка възраст, децата възприемат изключително по жестове, мимики, интонации, движения и в много по-малка степен по смисъл на думите. Затова пък така наизустяват цели фрази, свързани с дадена ситуация.

2. Разговаряйте с детето на английски език

Говорете на детето на английски език –  провокирайте детето с въпроси на английски език, за да ви отговори то по същия начин, обяснявайте му за случващото се наоколо и предметите наоколо на английски език.

Ако вашите възможности не позволяват това, или не се чувствате уверен в собственото си произношение или знания, винаги може да го „изпитвате“ като го провокирате да се сети за думичката на английски, гледайки дадения предмет. Избягавайте да му я превеждате, просто го питайте какво е това и дали знае как се нарича на английски език.

3. Превеждането от език на език често е трудно за децата

Не карайте малкото дете да ви превежда от един език на друг на друг – това нито е знак за неговите познания по езика, нито непременно му помага. Много често децата до към 5-6 г. възраст трудно осъзнават превеждането и дори и да разбират много добре и двата езика, не могат да се справят с превода. В тази възраст все още паметта е много по-силно асоциативна. Когато видите куче на улицата, по-добре му кажете – Look, this is a dog. Oh, what a big dog! Where’s the dog? , отколкото – „Виж какво куче, как е „куче“ на английски език?“

Ще ви дам един пример с две дечица на възраст около 2, които бяха при мен, едното обучавано по единия, другото – по другия начин. Питаме едното дете „Как се казваш?“ – „Ники“, „Как е „куче“ на английски?“ – „Dog”. Питаме другото дете „Как се казваш?“ – „Боби“, „Как е куче на английски?“, то не отговаря. Изправени пред едно куче обаче Боби грейва, изтичва до кучето и казва „“Dog!”, докато запитан “Where’s the dog?”, Ники не може да реагира. Изводите считам, че са ясни.

4. Занимания, игри и песнички с букви

Никога не е твърде рано за букви. Не спирайте децата от занимания с букви и цифри, само защото ви се струват твърде малки. Има деца, които още преди две годишна възраст проявяват интерес към букви и цифри и няма никаква причина този интерес да бъде възпиран – обикновено и ученето на буквичките е свързано с трупане на нова лексика. Тук, разбира се, трябва да направим уточнението, че далеч не при всички деца е така и този съвет не означава, че трябва да настоявате тригодишното ви дете да се научи да чете на всяка цена. Но всяка запомнена на игра буквичка отваря вратите към един много по-широк свят в бъдеще.

5. Пейте песнички на английски език

Провокирайте детето да пее научените песнички ситуационно. Винаги, когато правите нещо, което може да е свързано с научена от него песничка, го питайте дали може да ви изпее песничка за това. (примерно, песничка за дрехите докато се обличате; за частите на тялото, докато се къпете; за различни играчки, докато играе с тях; за определени храни, докато се храните).

6. Превърнете ученето на английски език в специална игра

Добра идея, която може да работи при вашето дете, е да си обособите място, или време, в което си говорите само на английски. Например, когато седнем на малката масичка, си говорим на английски. Или сутрин, след закуска, си говорим на английски. В най-добрия случай детето има отделен човек (майка, татко, баба, чичо, приятел), който си говори с него само на английски. Това могат да бъдат и някои негови играчки – в ролевите игри те ще говорят само на английски и детето ще трябва да им отговаря така, за да го разберат. Така то ще бъде провокирано по-често да използва своите знания и да ги надгражда.

7. Разграничете езиците

Помагайте на детето да разграничава езиците. Нормално е децата да започнат да използват една дума на един език, друга – на друг. Макар и да са забавни така, хубаво е да ги поправяте, за да могат да направят разграничението между езиците. Когато детето каже „Виж, cat избяга“, реагирайте с него „Oh look, the cat is gone” или „Избяга котето, the cat is gone”.